Нито един облак не докосна небето девет дни.
На деветия ден пожелах да отбием от пътя и да видя къщата, която дядо построи и която след смъртта му чичо ми продаде на някакви пришълци. Там, където някога имаше ниви и бостани, сега се издигаха почти двуметрови царевични стъбла и клюмащи слънчогледи. Там, вдясно от пасажерското място, по лошия еднокиломтров път, който води до селото; разстояние, което в главата ми беше останало с детското ми усещане за площ - безкрайно далече, края на света. Толкова отдавна ли не бях ходила наистина, че се чувствах като Алиса, която току-що е станала по-голяма от къщата?
Къщата на средния брат на дядо идва първа. Все така няма парапет. Там пиех прясно издоено мляко, помня миризмата. Мляко като топла вечер.
После - родната къща на дядо, наследена от най-малкия му брат. Беше ме страх от нея, защото беше прихлупена и стара, от онези къщи, в които мирише повече на земя, отколкото на човек. Там с братовчедите ми ловяхме мишки и ги убивахме по доста нехуманен начин.
И третата, хубавицата, къщата, която дядо построил горе-долу когато съм се родила. Предполагах, че може да е станала неузнаваема след идването на новите собственици, но не: оградата беше непокътната, чешмата и пейката, на която седеше той - съвсем същите. Бяха сменили дограмата и толкоз. Грижеха се за двора, лозето беше спретнато. Нямаше хора, но някой скоро беше напълнил три туби с вода. Почувствах огромно облекчение, че всичко е останало, както дядо го беше направил. Не можах да се разбунтувам, макар да се бях подготвила да роптая ''какво са направили с къщата''. Времето там беше мъничко, обхватно, достатъчно.
Коя съм аз, когато влизам в селото? Възприемам само нещата от перспективата на влизащия, а не на излизащия. Завладяват ме спомени от детските ми приключения, които нямат абсолютно нищо общо с предпазливостта и страховете, маркиращи живота ми като възрастен. Това ли е най-близкото до автентичността, което съм познавала - неустрашимостта от високо, бързо и смърт, осмеляването, радостта да съм скрита някъде и да наблюдавам или да хвърча като комета с балканчето по забранени места? Това ли искам? Знам, че дядо ме извика, за да се срещна с това, което последно съм виждала именно там.
