Ужасна, трескава нощ. Варя се в компот от думи, секс сънища, вятър в щорите, виковете на Сава и един мъртвец, който упорито ми говори с метафори. Пробвам да сменя етажа, да се звукоизолирам, да легна като труп на дивана и да чакам спокойствието. За още по-голям разкош Теди се появява в бълнуванията ми със загадъчна усмивка и с непонятно сини очи.

Като човек, свикнал да спи като завършен егоист - дълбоко, здраво, 8-9 часа без прекъсване - роптая. Може би е бдителността на остаряването. Тревожността, която през деня подтискам с всевъзможни активности до пълно изчерпване, вечер изплува като мазно петно. Преди вечеря едва ли не се похвалих на Валери колко много задачи съм отметнала и статията за работа е само една джвъчка от тях. Горда, надута. Повръща ми се от мен понякога. 

Но друг път ми е жал, защото се уморявам и това пикира в тотално нежелание да общувам и да създавам и поддържам близост.