и ние сподававено
в укротения кратер
ще спим
(Мария Вирхов)
И ние, и ние. Чувства се като суеверие, денят е низ от заглавия, високо кръвно и мръсотия под ноктите. Искам да легна като куче в сянката, но сянка няма. Смея се, но е фалшиво. Като че ли само жестокостта ми е истинска, неподправена.
Усещам преждевременната смърт на нещо и си забранявам да плача. Понякога логиката изпреварва събитията.
И ако Валери беше до мен в момента, щяхме да смесим дъха си и да му кажа обичам те, липсваш ми винаги, страх ме е, нали всичко ще бъде…
и ние сподавено
в укротения кратер
ще спим.
