преди можех да пиша, а от месеци съм в ступор. Сега, в периферията на една огромна тъга, не успявам да изкарам нито една дума.
Може би съм пълна с лъжи и се спасявам с проекции. Липсва ми да имам абсолютно доверие в някого, в себе си. Съжалявам за толкова свои постъпки.
И след теб нещо се прекърши. Ти ме отведе обратно до моята бездна, нежно, безмилостно, каза ми “не и така”, и сега никак не мога.
Компасът ми е счупен. Като че ли съм ядосана на себе си, че не съм точно това, за което се мислех.
