думите на другите
Когато нямаш деца, имаш пространство в себе си, където да насочваш собствените си сили и енергия. Когато имаш, всичко това отива към друг човек, не към теб. Затова е и по-трудно да пишеш.
***
-Какви всъщност си представям да са читателите ми?
-Това е въпрос, над който трябва и двете да работим.
***
Когато отидеш на нова работа, приятелите ти ще дойдат ли с теб? Ще ти бъде ли тъжно за тях?
***
Обичам те.
***
-За какво мислиш? Обикновено си так-так-так, сега си някъде другаде.
***
-(2 а.m.) Липсваш ниииии
***
Духът на дядо ми е като море на Илинден. Има за какво да ми е сърдит, за какво така да ми говори.
---------
Мисля за толкова много неща, но най-често за своята обикновеност, от която няма как да се крия повече, от своята злободневност. Последната година и половина тялото ми се свлече. Чувството е на умерена заинтересованост, на свикване. На 36 уж всичко стои добре залепено за скелета, гладко привидно, но когато преместиш леко центъра на тежестта, нещо някъде изтъняло увисва, светва. Онази нелепа пухкавост на плътта е изчезнала и виждаш в себе си дом на нов човек. Човек, по-наясно, човек, загубил желание за нетуъркинг (Н.), за палци и сърца, за виртуално живеене. Това тяло върху този човек тежи абстрактно, общува аскетично, но обича и копнее по-ярко и непоколебимо.
Освен това е здраво. И живо.
----------
Интересува ме какво иска бездната, какво да ѝ дам, за да я нахраня.
