пр. Николай Кънчев
в тревата,
а писането нека
е от думи - бавни, но и бързи - рязко
да повалят, кротко да изчакват,
будни.
-- метафора да помирява
камъни и хора.
Твори. (Идеите са само
във нещата). Измисляй!
Цветето ми е каменоломка и то
руши скалата.
*Преди години се влюбих в това стихотворение заради превода на последното изречение, което напълно осмисля всичко по-нагоре.
