В неувереното свикване.
В порастването на децата и свободата, към която се стреми животът - първо от твоите родители, а после от децата ти. Някои го наричат самота, но не ми е присъщо.
Отказът от идеята, че може би в нещо съм по-специална от другите. Прощавам си, че не съм. Прощавам и на другите.
Нарцисизмът ми е зрял плод, леко пукнат. Мисля си коя ли е физическата болест на нарцисите…
Година, в която няколко пъти загубих контрол и бях загубена. Беше необходимо да мина през загубата и да се видя отстрани, но не знам дали видях каквото трябва, дали изобщо е възможно сега.
Надявам се, че никой не чете този блог, очаквайки някаква мъдрост.
