Не пробвах ски.
Не се качих зад волана.
Не проявих постоянство в йога.
Не бях винаги честна със себе си.
Не изгледах нито един сериал.
Не запазих спокойствие.
Не приемах безусловно.
Не успях да си намеря нова работа.
Не помъдрях и не се смирих от края на терапията.
Не написах нищо месеци наред.
Виждам се като отрупан клон, който за момента не може да понесе друго. На клона има това, което има. Прочетох някъде, че чувството за благодарност не пречи на това да продължиш да искаш нещо различно. На друго място пък - че частите ми почват да си липсват една друга.
