Обичам да слушам книги, четени от автора, макар да имам сложно мнение за четенето на глас. Сега слушам Crying in H Mart и гласът на авторката потреперва на чувствителните места, преживява отново. Всичко е мемоар.

Не всеки може да чете. Бени може, тематичните ѝ четения са успокояващи и извисяващи, ето линк към последното.

И писането извън блога ми е сложно. Не вярвам, че е истинско, докато не го напечатам, докато не видя мравките, строени в редици. Почеркът ми изчезва, моливите ми съскат. Тефтерът ми е пълен с разнородни записки, никаква романтика.

Януари се отвори пред мен като прегръдка. Цяло пълнолуние исках да кажа точно това и благодаря за възможностите, които ми отне и даде.