Мишке, чиито братовчеди
дадоха живота си за мен
под ножа и иглата,
зловонието на антисептика,
и с мъничките си тела
сътвориха миши неща,
за да водят моите битки,
в моята кръв,
ето я кухнята ми.
Заповядай.
Изяж всеки остатък.
Чувам те там долу, в мрака,
когато твоите роднини в главата ми
се разбуждат,
разбутват с мустачки синапсите
и перват с остри опашки
основата на черепа ми.
Настани се зад хладилника,
но внимавай с капана,
моя защо-аз капан.
Щом понечиш да влезеш,
завинаги оставаш там.
