И също - старият импулс да се сравня с някого, за да предизвикам комплекса си за малоценност.

Този път не сработва добре. Усещам го веднага и му се опъвам. Приличам на недоубито животно, което още не се дава. Мога се посмея над ситуацията, но не ми е смешно. Нуждата от противоположности е вредна, защото не ми позволява да виждам нюансите.

Импулсът отслабва и си лягам. Сънувам богато и тревожно, тялото ме сърби и не издържам много в леглото. Не се е променила моята чувствителност, а подходът ми към нея. Както ми каза Надежда, добавих малко церебралност.