Прочетох превода на Владимир Трендафилов на рождения си ден и ме плени мигновено. Днес отворих един от томовете си със стихове на Плат точно на оригинала. Оставих всичката си работа, естествено.
Мястото се пълни с цвят, тъмноморав.
Останалата част от тялото е измита
до бисерно бяло.
Морето фанатично се просмуква
в хлътнатина в скалата.
В една кухина е устремено цялото.
Едва забележима,
лошата поличба
пълзи по стената надолу.
Сърцето се затваря,
морето се отдръпва,
огледалата са покрити.
