Воин за изгубена кауза, дива, няма жена,
задраскана от собствената си история, аз все се опитвамда осветя тресавищата и злотворната пепел
на моето начало, момичешките дни --
хвърчило сред огнестрелни залпове
и косове, които се изтръгват от ореха --
всички онези августовски сутрини, така мимолетни,
така позлатени от омарата
къде е това момиче стражар, което не се страхува от нищо,
бъхливият плъх, завързакът от никъде, кралицата,
момичето, което никой не би ударил, момичето, което отказва да бъде то
и увиваше лисичата кожа като знаме около себе си? Нека я видя.
Давам ѝ честната си дума, ще изгоря булчинската рокля, когато съм готова,
или може да ме погребе със нея.
