Преди време, само преди 5-6 месеца, смятах, че от мен са изчезнали интензивните емоции, способността да се вълунвам, drive-ът ми. Оказа се, че просто не съм била на своя си път, в своя си коридор. Мисля, че тялото (ми) е перфектно устроено да разпознава правилното, а ако не е то, ме разболява.

От време на време се сещам как са ми казвали, че гласът ми бил еди какъв си. На разглезена, на принцеса. Почнах да се слушам по-често. Не постигнах нищо, но почнах да внимавам повече в себе си.

Също така казвах не на всяко нещо, което се усеща като натиск. Съпротивата ми е всетелесна.

После ми казваха, че съм (може би прекалено) открита и пряма. Сякаш пък можем да си позволим нещо друго.

Сигурна съм, че ако още бях в терапия, щях да бъда рязко опровергана, че не, не е така, заблуждавам се. Че може би твърде любовно си разказвам и слушам някаква дотъкмена история за себе си. Нарцис, принцеса, какво ли не още… Може. Може всякак.