Изгревът е прибулен, язден от птици
и металния звук на контейнери, в които
догнива лятото.
Харесва ѝ тази игра на мълчане, само-
заблудата, че спи. Не спи, а се сбогува с
поредното утро. Отлагане.
А в луната от вчера - две риби кости,
засядат в гърлото на отворения прозорец.
