Представям си ако се бяхме срещали.
Щеше да стоиш със стръмни очи, загледани
в мен и да казваш “не от случката стих,
а от пропуснатото”. Дълго време щях да недоумявам
и да изпиша хиляди воднисти думи. И двете щяхме да
стареем, всяка в себе си, може би нямаше да съм
посмяла да те прегърна. Щях да те обичам
колкото мога от разстояние, да прегръщам
пропуснатото.
