Отварям фейсбук за пръв път от десет дни насам и пулсът ми се учестява. Не знам какво правя там, бавно ме полазва тревожност, може би някакво остатъчно FOMO, което влача.

Искам да кажа неща, но забивам. Не знам има ли на кого освен на себе си. Искам да повярвам в нещо, но то не е във фейсбук. Не е в никоя социална мрежа, която на хора като мен им пие кръвчицата.

Защо това усещане за загуба? Само войната ли дълбае дупки в нас или и нещо друго? Опитвам да упражнявам надеждата си, но мисля, че постоянно се случват малки или по-големи руптури, които после не могат да бъдат зашити. Хора, които си отблъснал, без да съзнаваш или искаш. Шансове, които си отхвърлил. Мечти, в които си се изхвърлил. И да можех да върна времето, не знам какво точно бих променила, адски ограничена съм в знанието за себе си и другите.