Виждам: ако искаш да си хванеш автобуса, трябва и да тичаш. Тичам. 7:30 сутринта, край джамията са забравени хора. Манифестирам “мога”. Засилвам, раницата на гърба ми се подрусва като излишна мазнина. Защо се изкъпах. Защо не мога да изляза неизкъпана като нормален човек в неузряла съботна сутрин. Подкупвам такси за 10 лв до автогарата и хващам автобуса след половин километър пробег. В автобуса разгръщам другото си аз - чета на 3 езика и се уверявам, че ако това не е бил моят автобус, вероятно е нямало да го хвана.