Зелен и жилав порив да изляза. От себе си, от предела си, най-вече от вътрешната си човекокутия.
Мисля за това и покрай него изплува нагоре мисълта за поетите, които живеят навън, но пишат на български. Гледам с любопитство и радост към expat литературата, защото да си навън означава да си центростремителен. Не само това, но особено това.
Може би това, което искам, е да укрепя своя център.
