Събота, децата ми коват своята независимост. Все по-малко ще съм нужна. Вълнувам се. Животът извън семейния ми животът е винаги в главата ми. Какво бих правила, ако винаги можех? 

Мисля си защо така упорито сънувам стара любов. Не иска да говори с мен, а само аз с него. 

Интересно ми е да видя какво е извън границите ми. Изобщо кое храни въображението - възможностите или невъзможността?