Отворих вратата и заварих
листата на лозата
да си шепнатоживено.
Когато ме усетиха,
снишиха зеления си шепот,
смутени като хората, които
стават и закопчават саката си,
уж че тъкмо си тръгват, уж че
разговорът е свършил
точно преди да влезеш.
На мен обаче
ми хареса, че зърнах
неясните им жестове. Хареса ми
звукът на тихите им гласове. Следващия път
ще вляза предпазливо като лъч,
ще открехна бавно вратата, кротко
ще подслушам.
