Докато се мъча да работя, се замислям за колко неща не съм мислила през последната седмица. Неща, които имаха значение допреди дни. Хареса ми да съм далече от всички активни пространства в живота си - майчинството, работата, писането, социалния шум. 

Нищо ново не зае мястото им. Беше чисто празно и бяло. Не чисто, но празно, което понякога е същото. Така е, разчистването винаги, винаги ми носи някакво удовлетворение и мозъкът ми го търси, дори когато уж не е нужно.

Като казах мозък, замислих се как се отвори място и за физическата болка. Обикновено болката идва нощем, но сега, обърканият ми и изтощен организъм ме хвана на светло и ми върна вирус, зъбобол и нещо, което смятам, че беше паническа атака, в самолета. Вероятно всичко е решило да избие наведнъж и не му се сърдя. Гледам се все едно гледам друг човек, но вместо състрадание изпитвам любопитство. Виж колко интересно, казвам си, знаеш толкова малко за себе си още.