Последният път, в който сте видели нещо красиво. Как се почувствахте? Какво имаше там?
Слизам от колата и ясно усещам телесните си сигнали. Превозните средства (без влаковете) ме пренасищат с адреналин и кортизол, мехурът ми ще се пръсне, носът ми е зачервен от триене, устата ми е пресъхнала.
Но в това исландско село тишината е засмукваща. Никой по улиците освен нас и шепа туристи, не повече от 10 души общо. Малко сме, но имам усещането за пълна самостойност, все едно съм единственият човек на света.
Малко пристанище, хълмче с фар, което закрива гледката от другата страна на залива. Почваме да изкачваме стъпалата и чувам онзи особен звук както когато свършеше телевизионната програма и от екрана излизаше само бяло жужене, не мога да го определя. Този звук се усилва нагоре. Това ли е тишината? Така ли звучи? Това звукът на тялото ми ли е? Минава ми през ума, че може би ми е паднало кръвното, не съм съвсем здрава, може би от изкачването... Но стигам до горе и виждам пожълтяла трева, пейка в падината, съвършено спокойно море. Нищото! Напомня ми на друг такъв момент в Ирландия преди много години, но тогава шумовете бяха прекалено вездесъщи и опитно ме държаха далеч от центъра. Това е друго и е всичко, което съм се надявала да е животът, а и смъртта.
Знам, че преживявам момент, който вероятно няма да се повтори. Родила съм се да усетя нещо такова. Бялото жужене потича от очите ми (дори сега когато пиша, те се наливат). Не издържам на тази красота, имам нужда да отчупя нещо от себе си и да го хвърля. Красотата е тишината може би?
Сядам и гледам пред себе си. Умът се отпуска и почва да пропуска и други звуци. Множество крясъци някъде доста далече. Сигурно от разпилените островчета наоколо. Тюлени? Чайки? Неназовими животни, които са щастливи, че ще ядат (според мен може да си толкова развълнуван само ако ядеш или раждаш). Гледам и слушам как нищоивсичко е тук и сега, аз съм сама в него, може би съм умряла, но не съм била по-жива.
После лягам в тревата.
После гледам небето.
После рухвам и плача, плача, защото имах това. Бях в това и беше красиво.
