Исках да ти кажа, че ще върнеш старото си зрение,
че ръцете ти ще пишат “страх в очите на заека, мекушавост в удара на фара”,
че няма да се боиш да не напишеш друга книга.
Но не зная как да те излъжа и колко още пролети остават.
Виждам как гледаш, когато те смятат за глупава,
колко е лесно.
Но вече е късно да не познаваш зеленото.
Всеки прозира, ти наблюдаваш
Вече нищо не ти се. Освен да впиваш език във врата на живота.
