Наближаването на 40-те е странно нещо. Най-ясно се вижда събирането на невъзможните събираеми. Децата хем ме поддържат млада и будна, хем ме изхабяват, поне емайлираната част. Най-често ми е и много апатично, и много емоционално. Харесвам се, но и не се. Работи ми се, но съм много уморена. Сигурност и риск, секс и спокойствие, две и двеста. Стръвно се държа за себе си. Имам едно отвъд, което ме чака, ако поискам. Само мое място. 

Владея ли баланса? Не. Валери казва, че съм мечтател. Не знам защо го пиша, може би за да го видя, прочета.

Желанията ми са абстрактни. Искам да правя нещо за другите, което да има смисъл, да ги променя. Не знам какво, но нещо такова. Още две години и може и да го измисля.