Сутрин цари покой, само птичите хорали те изтръгват от съня, но не се будиш ядосан. Очаква те все същото, аха селско съзерцание.

После замирисва на кафе и пране. Къпините до мен не успяват да се стоплят. От съседската къща прииждат цигулки и бандонеон. Небето е бяло, сенките - черни.