Скъпи Сава,
прочетох, че колкото по-неотлъчно заедно сме с бебето си в първите месеци, толкова по-спокойно се случва отделянето му после. И се сетих за свирепата обич, с която те поех в ръцете си през онзи август. От болничната стая знаех, че искам да бъда само до теб - без страха и въпросите на първото раждане, без паниката и вкопчването в ненужни детайли.
Ти наистина с лекота разширяваше кръга си. Разширяваше и моя. Способна съм на всичко, вярвам, пълна съм с живот, въздух, широка съм, високо съм, светя, грея и се вълнувам. Да съм ти майка е едно от най-смислените неща в живота ми и не само заради родителството, което намества пъзела по необикновен начин. Това е защото изпитвам сигурност и спокойствие в тази роля, както не съм се и надявала. Просто знам. Мисля, че имаш огромна заслуга. Твоето космическо знание расте и свети вкъщи.
Благодаря ти, че си ти, Сава. Удивително е да те наблюдавам как намираш отговорите си, как избутваш границите на кръга си, но правиш всички ни още по-центростремителни. Желая ти никога да не губиш тази широта и свобода!
Обичаме те, слънчице! Честит рожден ден!
