Може би щях да съм добър кулинар, ако имах търпението да забавям удоволствието.

Или добър архитект, ако математическата ми мисъл не беше посечена в зародиш в най-ранна възраст.

Или симултанен преводач, ако ме бяха приели в преводаческия профил в университета.

Всичко това са оправдания. Добра съм в това. Станах каквато станах, просто неосъществените мечти имат особена сила. И може би ми се иска да мога да казвам “аз съм […]”, а не “обичам да чета и да пиша”.