Напоследък свръхсподелям и дори не се чувствам зле от това. Усещам се отворена и прозрачна, правя го с желание. Прочетох, че периодът бил като да вървиш през тъмните си тунели със свещ в ръката. Ако е така, то или тунелите ми не са толкова тъмни, или вече добре съм ги обходила и не ме е страх от тях.

Някои важни неща, които се избистриха през последните седмици (може би откъм средата на юни насам). 

Когато се случват неща, върху които нямам контрол, в мен се пробужда странна увереност. Сигурно е от измамното чувство, че не нося отговорност. Но именно тогава нося най-голяма отговорност - как ще настроя отношението си, как ще се мобилизирам, как ще дам най-доброто, на което съм способна, за да поддържам някаква хомеостаза. Нещо такова е кризисното ми поведение - повече do, отколкото think, но съвсем малко повече.

До момента нямам идея за идеална професия. Искам да работя нещо, в което давам на другия от себе си. Искам обмен, искам чрез езика да помагам на хората да се променят. Преподаването стои най-близо до това описание.

Има ситуации и събития, които може би никога няма да намерят разрешение или конкретен отговор. Има и такива, в които ровя излишно, но това е защото "в полето ти има само едно самотно дърво". 

Близостта до природата ме нахрани много добре. 

Когато ми се говори, пиша. Този модел, усвоен от времето, в което съм се научила да пиша цели изречения, е моят начин на общуване. Нямах с кого да говоря като малка, затова пишех. И до днес интимността за мен е в написаното, но вече имам с кого и да говоря. Хубаво е. 

Трудно наричам писането си стихове, т.е. продължавам сама да ги принизявам, както беше преди да излезе книгата. 

Покрай войната много често започнах да пожелавам смъртта на насилниците. По темата за насилието нямам сиво - само черно и бяло. Искам агресорите да умират, това е. Не просто да бъдат заловени и наказани, а да ги  н я м а. Analyse this.

С нетърпение чакам есента. Дали ще имам нова работа и каква ще бъде. Как ще ми се отрази психодрамата. Ще се реша ли наистина на по-съзнателна работа с тялото и ще намеря ли ментор. Ще се отърва ли от идеите си за поезията такива, каквито са в момента.

Въпреки че животът все повече се усеща като глътки въздух между низ от страхове, пропадания и проблеми, почвам да свиквам. До следващото надолу.