Лежа в шавасана и до мен достигат не стъпките на Г., а гривните ѝ, които подрънкват вкусно. И чак сега, докато пия кафето си на следващата сутрин, се сещам защо това толкова ме развълнува - една от акушерките, които ме обгрижваха след раждането на Самуил, беше красива тъмнокоса жена с множество сребърни гривни на ръцете си. Те също ми носеха нещо отвъд грижата. Може би сдобряване с женствеността ми, в която лесно се съмнявам или понякога свеждам до обикновена суета. 

Когато не чувам добре гласа ѝ, жената в мен слага тънките си гривни и танцува, докато ги чуя.