Разбита и раздразнителна. Никой
не би ме поискал. Моето подпухване. Моето невъзможно.
Мириша на кисело. Нещо гори под
кожата ми. Възпаления. Но пък искам
рояк и пламък. Флейти и поклонници.
Да ме водят на кино,
на морето, в леглото. Да ми напяват бонбонче.
Да ме целуват подкожно. Да ме оставят
подута, но все още жива. Искат ме
само вредители. В сумрака.
В коридорите. След тях съм червена
и в пламъци. Привличам ги със забранените си
емисии, необичайно високия
CO2, с голотата си с дъх на вкиснало.
Опитах всичко. Не опитах
нищо. Защо да го правя? Аз съм желана.
Раните ми го доказват.
