И при вас ли така идват демоните - на групички, по приоритети? За да можеш напълно да се отдадеш на един (максимум два), другите трябва временно да отстъпят. Но единият (или двата) захапва/т здраво като питбул.

Сега е работата. Всички въпроси около смисъла, идеала, потенциала, пробивността, осъществяването, парите. Компромисте, които си и не си готов да направиш. 

И спокойствието на децата, разбира се. Не просто училището, а колко са уязвими от всичко, което ги заобикаля. Как удържаме изблиците, тъгата и истерията им, как удържаме своите. 

Тръгнах да пиша, защото се замислих как във вихъра на това лято не ми остана никакво време и място да помисля за стиховете си. Седмици наред без да ми хрумне, че съм неглижирала връзката си с поезията, още повече - с книгата си. Домъчня ми. Блогът е друго. Сигурно затова се наричам блогър, а не поет. Но рано или късно всеки разбира, че е поет.

Най-хубавото през тази доста трудна година са приятелките ми и Ани, която е човек и терапевт. Всичко изговорено е наполовина изцелено. Другата половина е за блога.