For a poet, no experience is truly wasted.
introduction to Seferis’ Novel
Окото вижда всичко.
Стръмните червени скали, по които растат кози, и после равните обветрени пейзажи.
Слизане, изкачване, поемане на дъх и така нататък…
Тюркоазът на водата. Банален цвят на сълзи, прекомерно сияние, нещо, което не можеш да разбереш и понесеш. Но после
здравите сини кепенци на прозорците глътват като гърло подутото от сладости тяло.
Хлад, глад,
град мелез. Толкова много инвазии, чуждост след чуждост. Още търся думата, за да успокоя окото.
Няма птици. Само моторът на цикадите, тези отвратителни местни.
