Сънувам влак, за който закъсняваме.
В Женева сме, а трябва да сме във Виена.
Ти пак имаш много работа, забравил си куфара,
аз пак съм се самозабравила.
На път сме, но за Спор,
най-устойчивата брачна столица,
затова прекъсвам този сън и го замествам
със спомен. Наистина сме във Виена,
пием горещо кафе на студено и една-
единствена камбана бие за нас. Небето
не обещава, но и не отнема.
