Бях толкова стара и твърда,
че можеше да счупиш зъб
в мен. Огъвах се и скърцах, а златният откос
на слънцето превръщаше телата във
дантела. Крехки и
простреляни.
Видях стените си и легнах
тежка и гореща, очите ми потекоха
като след треска. (Плътта ми беше
толкова човешка). Изчезнах, а когато
пак дойдох, бях бебе и ме изваждаха от
мен самата.
