Виолета написа книга, но не търси работа,
защото на нейната планета сметките
са фикция. Живее от аплодисментите.
Завиждам ѝ, защото не ѝ се налага да готви,
нито да яде каквото е сготвила. Затова и тази
прозирна, растителна кожа,
затова и леката измъченост в погледа.
Понякога се отвращавам
само защото съм гладна.
Тогава си представям, че съм Виолета
и плувам сама в езеро -- храня се с каквото
ми подхвърлят, а изляза ли отгоре,
виждам само себе си. Казват, че книгата ми
добре се продава.
