Нямам време да ѝ върна обаждането.
Не че тя прави опити да се свърже
с мен, но предполагам, че ѝ трябвам,
за да бъде образът ѝ цял и смислен.
Виолета слуша класика на своя сенчест остров
и тактува тихо в ритъма на следващо
стихотворение.
Аз си пускам Карди Би, за да усетя:
безпардонна автентичност,
похот
интуиция, която пропълзява хипокампа и
изплюва с настървение всяка своя истина.
Не пиша, само нареждам. Плен и племе.
Виолета е изтънчена. Тънка е,
с едно издухване ще я преборя,
но не искам. Тя ми трябва,
за да бъде образът ми цял и смислен.
