В неделя Виолета има време за губене.
Ходи на късен обяд в ресторанти с покривка
и гали бедрото на мъжа си
под масата. Понеже не яде,
пие и сияе. Не се съмнява.
Не се страхува от следобеда и няма от какво
да се спасява.
Тя винаги стои на разстояние. (Казва, че
това помагало да пише по-добре). Говори малко
Виолета, а езикът ѝ е код.
Запалва цигара с върха на въображението си.
Каква свободна жена, мисля си, докато
я гледам през прозореца на ресторанта с бели
покривки. Как е отлетяла от себе си.
