Мислех си, че сме приятелки,
но си само моя сянка. Понякога
дори нямаш лице, а друг път си
много конкретна. Последно те
видях на онази пейка сред полето,
викаше ме към къщи. Не исках.
Вкъщи засяда в гърлото ми като костилка.
Апропо, в инициалния ми сън пеех
Хоум на Депеш и текстът пак така ме задавяше.
Затова се навърташ, Виолета,
виждам те. Затова все ме викаш.
