Липсват ми писмата/ имейлите. Имаше нещо много красиво в това общуване и в опита за синтез на поредица от много големи неща. 

Как си? Какво те занимава напоследък?

Гледах еди кой си филм, ами ти? Хареса ли ти, когато…?

Слушах еди кой си албум, все едно за теб е написан.

Понякога ме е страх от живеенето и затова скачам със затворени очи в тъмнината…

Сигурно защото вчера на изложбата с Габи обменяхме мисли тъкмо в такъв епистоларен стил. Стана ми носталгично.