Носи черен поглед и мацнати като с туш вежди. Прилича на измислена от Миядзаки. Гледа сърдито, не като дакела си.
Аз минавам и парфюмът ѝ изкрещява нещо в капс. Не е лош - напомня вербена, невен, сапун, но тежки като тамян. Не знам как тази черна жена успява да осуети бялото.
По-късно се замислям, че зад волана на всички коли, които щяха да ме блъснат вчера, стояха жени.
