Кnock-knock!

Who's there?

Smotla.

Smotla who?

Така застанах в съботата, в която бях решила, че ще си доставям удоволствие, но битът упорито ме изритваше. Интересно, през цялото време ми беше тежко на корема без видима причина. Бях уплашена (че ми се изплъзва хубавото и ми беше клаустрофобично).

Дори поработих. Аз. В събота. Never before. Мисълта за недовършената в петък работа не ми даде мира. Чудя се дали това някога ще се промени. Познавам тази част от себе си толкова добре, че дори не ми е интересно да я коментирам.

А. сигурно би казала, че може би (тя никога не казва нещата с категоричност на пророк) все пак нещо ме държи към този модел. Да слушкам. Да сгафя? Да бъда наказана? А ако наказание не последва, сама да си го измисля. ✨

Писах стихотворение. Не трепнах. Написах го като истинска занаятчийка - с намерение, с подход и без грам поезия в него. 

Треньорката в залата каза "Не ти е трудно, а ти е дискомфортно. Ако смятах, че не можеш да се справиш, нямаше да ти ги дам (тежестите, бел.авт).