Тихи, дълги редове от паузи. Никакви нови думи или начини за проговаряне. Периодите се изтичат (но дали ще се повторят)?

Какво хубаво лято, казват босите ми стъпала. Колко си пораснала, казва огледалото. 

Живее ми се и ме е страх, значи всичко е наред. Нямам нито една причина да се оплача (но имам ли да пиша)? Мълча богато и истинно, нека който може, да пише. 

Новият учител по рисуване на Самуил се опита да ни каже, че вече няма да рисуват щастливи детски картинки. Почти се задави с “от щастието не излиза изкуство” или нещо такова, но после го избута от стаята, за да не помислим, че говори сериозно.

Ами ето ме тук. Една такава щастлива.