Нищо не искам да знам за войната, вероятно затова и не успявам да запомня нищо. Повдига ми се от този музей, в който толкова хора сме се събрали, за да искаме да си тръгнем.
Анонимни лица на насилие и страдание. Гледам каквото мога и когато очите ми засмъдят, спирам. Отварям си телефона, меко, тъпо и безболезнено екранче.
Не съм само аз, не съм. Никой не иска да е тук. Но си е платил. Хората, които трябва да са във фабриката на Шиндлер, водят войни.
И още:
