Далечен аромат на дървесина и
горчиво лекарство - мисълта да пия чай
е съпротива. Обещава, че мога да седна и дълго
да мисля само за чай.
Как да направя така че да ми хареса. Какво да сложа. Защо го усещам блудкав, но настоятелен? А защо продължавам да искам да го усвоя? В момента ми се струва, че сляпо се опитвам да намеря някакъв ключ, тайна, която другите имат -
Обожавам чай
Не мога без чай
Чаят е прекрасен
- а аз не. Имах колега, който поне две минути налагаше здраво с лъжичка всяка от петте си чаши чай дневно. По това време си купих шумоизолиращи тапи. Сърбаше горещата течност и после изпускаше въздишка, сякаш му се случваше нещо несравнимо удовлетворяващо.
