Датите след 20 ме объркват. Както и шумът. Представях си как купувам тапи за уши на непозната майка. Пожелавам на всяка жена тишината, от която се нуждае. Просто днес има много шум и е ден след 20-о число.

Мислех си как тази седмица с Валери не сме се виждали. Бяхме тук, но не се виждахме. Всеки на компютъра си, всеки в “забързаното ежедневие”. Повръща ми се. 

Габи ми прати картинка за милениълите:

Всичко е или е било вярно в даден момент. Дори ми е интересно в това клише. Първите хора, които направиха от психотерапията попкултура, бранд. Осъзнато родителство, осъзнато отношение към природата, осъзнати вреди, които причиняваме на телата си. А кога ignorance беше bliss… 

Валери скоро има рожден ден. Клише ли е да обичаш един човек половин живот? Някои от пътуванията ни дълго време са отглеждани като общи мечти - неразличимо е у кого се се зародили първо. И някак усещам връзката ни най-силно, когато пътуваме само двамата. Това си представям за годините напред. Това казвам и на А., когато ме пита какво ми липсва. “Ние някъде другаде”. Например в Япония.