Искам да видя няколко представления не точно театър (на тези публиката е най-тиха и внимаваща).

Свързва ми се с хора, дните ми минават като потоци мръсна вода,

чувам съседът как дълго полива с урината си, чувам през гипскартона, дели ни нищо,

свързва ми се с хора, които могат да попитат как съм и наистина да слушат. Няма да продължи дълго отговорът, слушайте.

Четете, там съм най-ясна. Все така често когато говоря, се запъвам, не успявам да кажа всичко, което искам, по най-смисления начин. Не обичам да говоря, но всичко разбирам.

Говоря най-ясно, когато съм гневна?

Тази година много учих, писна ми, стара съм вече. Не ми се занимава с нещата, с които ми се занимава. Те все така не се случват сами. Е, очертават се мускулите. Е, да, малко е самотно. Е, няма immediate gratification, а може изобщо да няма.

Свързва ми се с хора, не в чат, а на живо. Наблюдават ми се хора, които са в стихията си.

Водата тече, това ѝ е работата.