1. Знам, че имате много книги за продаване, но аз за пръв път имам толкова натрупани непрочетени книги. За пръв път не приоритизирам четенето, а р а б о т а т а.
2. Викна ли, ехото не ми отговаря.
3. Моля ви, не сексуализирайте дъщерите си. Независимо дали сте Бийонсе или жената в интернет, която поства снимки на своята “пораснала госпожица”. Просто ги пазете, не ги превръщайте в предмети.
Скоро Й. ми разказа как класният на 10-годишната ѝ дъщеря нарекъл съученичките ѝ “малки курвета”. Родителите сметнали, че децата са си го заслужили. Толкова по въпроса.
4. Катя Стойкова каза: “Познавам, че това, което пиша, е поезия първо по факта, че ме изненадва. Защото вероятно идва от някакъв мой аспект, с който не съм имала връзка досега.”
5. Учудвам се как все още ме дразни, когато някой се опиянява от парадоксите си и уникалността си. Не точно раздразнение, а скепсис всъщност.
6. Понякога забравям, че имам книга. С цели дни, а може би седмици. Тогава се появява някой, който ми припомня или казва как писането ми го е развълнувало. Тогава нещо в мен ме прегръща.
7. Телесно съм много добре. Ментално съм изтощена от внимаване, от това да съм жена, от това да съм тук и сега, но и отвъд. Такъв е животът, ще кажете. Избирай си битките, ще кажете.
8. Не съм много добра и честна дъщеря. Отдалечена съм от родителите си (по свой избор). Това е нещо, което в момента не мога да побера в мислите си. Само знам, че е важно.
9. Не ви ли се струва, че в този списък има само умора и насилие? Няма място! Няма място дори за мен.
