днес правих леща

два часа се подготвях за това действие, в което вложих минимално количество мисъл и усилия

просто да има нещо на масата и то да е домашна храна

(просто да държа линията "мога да огрея навсякъде, нищо че съм с тежък джетлаг и се редуват силно главоболие и погнуса от реалността")

и вести за смърт -- понеделник, вторник, сряда

смърт -- простичка и огромна. разширява се и вълните ѝ достигат до мен, правя им място

мога да го износя, чувам се да казвам, сякаш наистина мога

conviction convinces

докато пиша, се сещам за този ужасно сладък японски филм - departures

темата Япония стои бременна в главата ми, стои, чака, драска

и как с Валери

докато се разхождаме в слънчев и спокоен Кобе

и е уж много хубаво и безупречно ясно

изричаме

какъв е смисълът на всичко това

ще умрем

какво значение има дали сме в Япония в Добрич в Чили

всичко отлита

като вишните