Малко ме е страх колко много ми харесва да съм сама. Как ме влече собствената ми компания — гмуркане в мен и в местата, които не съм посмявала да опозная. 

В Япония се оказа, че не мога да ползвам сешоара си заради различното напрежение. Две седмици ходих с неизсушена коса, ненаправена, с “разхвърляна къща” (директен удар за суетата ми). И така всъщност в това място на външна и вътрешна тишина и вглеждане аз се гледах. Аз се понасях. Имах силно усещане за себе си — за миризмата си, за човешкостта си, за тялото  си като обект, заемащ пространство.

Не мога да кажа, че ми хареса, но и не ми беше неприятно. Бях освободена и празна. Претърсих се, за да видя дали нещо е останало от мен, но там нямаше нищо.